Дълги години привържениците на “армейците” у нас бяха заблуждавани относно произхода на своя любим ЦСКА. Името на истинския предшественик на клуба – “Офицерски спортен клуб АС-23” бе съзнателно и целенасочено премълчавано от представителите на властта в спорта след 1944 г., а и включително до ден днешен. Години наред беше насаждана тезата за “създаване” на клуба през май 1948 г., когато реално не се извършва никакъв акт на “създаване”, а само подписване на протокол довел до временно обединение между армейския “Чавдар” (бивш АС-23) и “Септември” (бивш Спортклуб), който само година по-късно, през 1949 г., отново се отделя от армейския клуб. Така де факто през 1948 г. не се случва нищо по-особено за нашия клуб освен това, че печели за втори път държавното първенство (първата титла е през 1931 г. като АС-23).

Кой всъщност има интерес от престъпното премълчаване и изопачаване на истината за произхода на ЦСКА? Отговорите са основно три:

1. От една страна това са представителите на държавната власт в България след 1944 г., за които обликът на АС-23 като клуб на царското офицерство е политически неудобен. Освен това те виждат в името “АС” = “Атлетик Слава” приликата със спортните наименования на западноевропейските клубове и затова веднага сменят името му на “Чавдар”, а по-късно на ЦДВ и ЦДНВ. Съзнателно е изтрито от хронологията цялото съществуване на клуба по времето на Царство България от 1923 г. до 1944 г. променяйки датата му на създаване през 1948 г.

2. От друга страна пръст в цялата работа имат и някои финансово-политически кръгове на властта у нас след 1989 г., свързани по един или друг начин с клуба “Левски” София, които в желанието си изкуствено да придадат на своя бивш МВР-клуб дисидентски характер, започнаха неистова пропаганда против вечния им враг ЦСКА с болната амбиция да сринат репутацията на армейския клуб пред очите на България и Европа чрез опитите си да му лепнат измисления облик на “комунистически” отбор. Точно тези хора се бояха най-много от това ЦСКА да намери след 1989 г. отново пътя към своите корени от 1923 г., (така както направиха и други армейски дружества като напр. “Черно Море” и “Тракия”) и не пожалиха средства и усилия от всякакъв характер, за да предотвратят този напълно естествен процес.

3. Нека не забравяме разбира се и факта, че огромна вина за над 20 години нехайно бездействие относно признаване на предшественика ни АС-23 носят и ръководствата на ЦСКА след 1989 г. Вина носим и ние привържениците на ЦСКА, защото не показахме през годините достатъчно настоятелно и убедително, че си искаме истинската история и собствените армейски корени в лицето на АС-23. Тази задача трябва да си я свършим самите ние.

Нищо не е забравено, нищо не е простено!

Само ЦСКА!

Държавен първенец на България (1931)
Носител на Царската купа (1931, 1941)
Първенец на София 1931, 1944/и през 1938 г., но тогава с ранг на Втора дивизия/.Носител на купата на столичната община – “Улпия Сердика” през 1933 г.
Единственият български клуб постигал двуцифрена победа над “Левски” – на 22 януари 1939 г., в среща от турнира за Коледната купа на вестник „Спорт“, АС-23 разгромява сините с 11:4 на игрище Левски.
Едни от най-забележителните победи на АС-23 са:
13:3 над Бенковки (София) през 1940 г. (за Царската купа)
11:2 над сборен отбор на град Льо Ман (Франция) през 1936 г. (приятелски мач)
11:4 над Левски през 1939 г.
7:0 над Слава (Ямбол) през 1931 г. (за Царската купа)
9:3 над Левски през 1939 г.
7:1 над ФК-13 през 1944 г.
6:1 над Левски през 1944 г.
6:2 над Левски през 1939 г. (приятелски мач)
6:2 над Раковски през 1937 г. (първенство)
5:2 над Войводина (Нови Сад) в Нови Сад през 1930 г. (приятелски мач)
5:3 над Славия през 1931 г. (първенство)
5:3 над Олимпик (Марсилия) в София през 1936 г. (приятелски мач)
5:3 над Българския национален отбор през 1939 г.
4:0 над Славия през 1936 г. (първенство)
4:2 над Арис (Солун) през 1928 г. (приятелски мач)
2:0 над CFR (Румъния) през 1931 г. (приятелски мач)
2:1 над Йени Шишли (Турция) в Цариград през 1939 г. (приятелски мач)